Jul 27, 2005, 10:48 PM

Искам(JoannaVas&Cefules)

  Poetry
1.4K 0 5

-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
дива голота,
вакханка,
нестинарка върху устните-жарави,
жътварке на страстта,
видение наситено със плът,
разгърдено сияние...
липстваш ми метаболично,
метафизично
и алхимично...
Желая те побъркано.
Написаното с думи - не е стих,
а изблик е.
Желая те
желая...
И чувствам, че ще се взривя...

-Искам, да те прегърна невъзможно твоя.
Радост, недостигната с очи.
Еросче
в сърцето ми побрано,
сърп извит над снопчета мечти.
Жито съм за тебе разпиляно,
върху чергите на светлият ти дом
и пламнала жарава съм във пепел
от вятъра
разместил сетива
в красив нюанс от изблик на страстта...

- Сияние - превзело всяка зримост,
излъчване -
метафизично,
етерично ...
Видение,
в крайречните ми сънища,
разтворени върху вселенска длан...

- Отпиват устните напукани живот
и всяка глътка утолява,
а под сребристият небесен свод
една Любов
се извисява ...
И сякаш всичките ни светове спасява ...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Стефан Кръстев All rights reserved.

Comments

Comments

  • "-Искам, да те прегърна невъзможно мое -
    дива голота,
    вакханка,
    нестинарка върху устните-жарави,
    жътварке на страстта,
    видение наситено със плът,
    разгърдено сияние...
    .......
    Желая те
    желая...
    И чувствам, че ще се взривя.."

    Прекрасен стих! Нежен вулкан от любов! Поздравления!!!
  • И ни радва почувстваното и отразеното
    Дай боже всекиму радост и любов,
    благодарим
  • Като фонтан сте, бликнал към слънцето Любов. Да ви се случи ви желая!
  • Толкова много чувства, прелива от Любов, страхотен "изблик"- четох го няколко пъти с огромно удоволствие!
  • Тя е!Да спаси света!Нали и заради нея живеем!Поздрав Стеф!

Editor's choice

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...