6 июл. 2009 г., 00:23

Искам нещо тихо да ти кажа

2.2K 0 17

Моля да бъда извинен от читателите и потесата Магдалена Костадинова - mariniki - за това, че след като в стихотворението написах толко истини за нея, оставих в анонимност името ù. С направената корекция поправям грешката си.          Стеф

    Искам нещо тихо да ти кажа        

                  На  Мариники

Колко си земна и колко си истинска!

Истински са и твоите  сини очи,

и всичко в тебе е земно и истинско,

и душата ти, и красивите ти мечти.

 

Истинско е и сърцето ти голямо,

което трепти само при докосване,

пълно е с предчувствия и блянове,

и с много любов недокосната.

 

Затова и така истински обичаш.

Тръпнеш в най-нежно очакване

и с бисери пътечката посипваш,

за истинския - за неговото идване.

 

Много истинска е и твоята поезия!

Ти пееш, когато стиховете редиш,

рисуваш с думи картини-феерия,

а ти самата - като слънце блестиш!

 

Голяма е  радостта и нашата възхита,

когато четем  нежните ти стихове,

и обладани от любовта и мечтите,

полетим към твоите чудни  светове.                

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Асен Стефанов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...