Моля да бъда извинен от читателите и потесата Магдалена Костадинова - mariniki - за това, че след като в стихотворението написах толко истини за нея, оставих в анонимност името ù. С направената корекция поправям грешката си. Стеф
На Мариники
Колко си земна и колко си истинска!
Истински са и твоите сини очи,
и всичко в тебе е земно и истинско,
и душата ти, и красивите ти мечти.
Истинско е и сърцето ти голямо,
което трепти само при докосване,
пълно е с предчувствия и блянове,
и с много любов недокосната.
Затова и така истински обичаш.
Тръпнеш в най-нежно очакване
и с бисери пътечката посипваш,
за истинския - за неговото идване.
Много истинска е и твоята поезия!
Ти пееш, когато стиховете редиш,
рисуваш с думи картини-феерия,
а ти самата - като слънце блестиш!
Голяма е радостта и нашата възхита,
когато четем нежните ти стихове,
и обладани от любовта и мечтите,
полетим към твоите чудни светове.
© Асен Стефанов Все права защищены