ИСКАМ ОБИЧ
Аз не търся такава стряха и дом,
не искам да живея в уж безплатна квартира,
искам да срещна и въздишка, и стон,
и сърце, което от обич за мене примира.
Косите ми са посипани със сняг
и дълбоки преспи той във тях дори е направил,
но очите ми жадни все питат: "Как,
нима бог любовта сал за младите е оставил? "
Когато есенен вятър веч завей,
ще потърсиш заслон някъде и ти да се скриеш,
искаш кротка топлина теб да те сгрей,
до себе си две мили очи добри да откриеш.
Когато зимен студ с бури и хали зли
хората по домовете им бърза да прогони,
искаш си и ти за студените дни
близък да има до теб, не милиони.
Пари се печелят, имоти рушат,
едничка сал обич човешка во веки остава.
Хубаво е кога двама се сдружат -
не ги плашат нито студове, ни огнена лава.
© Анка Келешева Все права защищены