Когато лягам, поглеждам към звездите,
изпълнена с надежда и мечти. На Господ
отчаяно се моля, с твоята любов да ме дари.
Със сълзи на очи се будя сутрин, виждайки,
че ти не си до мен. И така минават седмиците
бавно, ден след ден. Мечтите ми се давят бавно
във изворите от сълзи, сърцето в пепел се превръща,
за друг то не иска да гори. И бавно в себе си умирам,
желаейки до теб да бъда всеки ден, ала дори не
мога да те видя, ти си толкова далеч от мен.
Обичам те, дори да казват всички, че си лош.
Обичам те, дори да знам, че е така. На любовта ...