Боли ме всеки ден,
като си спомня какво имахме
и че ти не си до мен.
Спомняш ли си, като ми каза,
че никога от мен не ще се откажеш?!
Е, направи го!
Захвърли ме в миналото си като стара книга,
вече ненуждна и непоносима.
Но знаеш ли какво?
Прощавам ти!
Въпреки това, което ми причини,
ти оставяш следа в моите очи,
единствено ти - докосна се до моята душа
и ме научи на едно -
истинската любов е трудна и изгаряща мечта
и точно за това искам теб с мен
в моята съдба!
© Любомира Илиева Все права защищены