28 мая 2011 г., 11:02

Искам внуци 

  Поэзия » Другая
583 0 5

Много често и дълго мечтая

как се радвам на внук и на внучка.

Как по цели дни с тях си играя

и от тях на безгрижност се уча.


С тях живота отново повтарям

от самото му светло начало.

С тях прохождам и проговарям

и воювам за правда отчаяно.


Преоткривам Всемира прекрасен -

всяко цвете, щурче и тревичка.

Побеждавам врага си опасен

и се радвам щастливо на всичко.


Първо влюбване, първа раздяла...

Пак приятели верни намирам...

И е млада душата, и цяла,

благодарна, чувствителна лира.


Колкото раждането им се протака,

все по-силна е моята фикс-идея:

Господи, нека внуци дочакам

и чрез тях нека пак да живея!

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Браво,Ниньончик!
    И понеже си ми другарче, ще ти дам мъдър съвет. Слагай поезията на второ място и се захващай с писането на детски приказки и композиране на весели песнички. А когато бандата внуци те измори, ние с Илко ще ги взимаме за да ги научим още от малки на всички музаверджалъци.
    Да бъде!
  • „И е млада душата, и цяла,

    благодарна, чувствителна лира.“
    Според мен рецептата за пълноцен живот е тази,Нинче. Дай Боже всеки да се радва на внуци и правнуци,но нашият живот, не извира ли от нас самите...
  • Всяко нещо с времето си! и това ще ни се случи, силно се надявам и вярвам!
  • И аз искам
  • Мила Нини, стихът ти ме уцели право в сърцето, и аз от десет години отчаяно искам внуци и ги чакам, но... много трогателно си го сътворила, браво!
Предложения
: ??:??