28.05.2011 г., 11:02

Искам внуци

787 0 5

Много често и дълго мечтая

как се радвам на внук и на внучка.

Как по цели дни с тях си играя

и от тях на безгрижност се уча.


С тях живота отново повтарям

от самото му светло начало.

С тях прохождам и проговарям

и воювам за правда отчаяно.


Преоткривам Всемира прекрасен -

всяко цвете, щурче и тревичка.

Побеждавам врага си опасен

и се радвам щастливо на всичко.


Първо влюбване, първа раздяла...

Пак приятели верни намирам...

И е млада душата, и цяла,

благодарна, чувствителна лира.


Колкото раждането им се протака,

все по-силна е моята фикс-идея:

Господи, нека внуци дочакам

и чрез тях нека пак да живея!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Браво,Ниньончик!
    И понеже си ми другарче, ще ти дам мъдър съвет. Слагай поезията на второ място и се захващай с писането на детски приказки и композиране на весели песнички. А когато бандата внуци те измори, ние с Илко ще ги взимаме за да ги научим още от малки на всички музаверджалъци.
    Да бъде!
  • „И е млада душата, и цяла,

    благодарна, чувствителна лира.“
    Според мен рецептата за пълноцен живот е тази,Нинче. Дай Боже всеки да се радва на внуци и правнуци,но нашият живот, не извира ли от нас самите...
  • Всяко нещо с времето си! и това ще ни се случи, силно се надявам и вярвам!
  • И аз искам
  • Мила Нини, стихът ти ме уцели право в сърцето, и аз от десет години отчаяно искам внуци и ги чакам, но... много трогателно си го сътворила, браво!

Избор на редактора

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...