Много често и дълго мечтая
как се радвам на внук и на внучка.
Как по цели дни с тях си играя
и от тях на безгрижност се уча.
С тях живота отново повтарям
от самото му светло начало.
С тях прохождам и проговарям
и воювам за правда отчаяно.
Преоткривам Всемира прекрасен -
всяко цвете, щурче и тревичка.
Побеждавам врага си опасен
и се радвам щастливо на всичко.
Първо влюбване, първа раздяла...
Пак приятели верни намирам...
И е млада душата, и цяла,
благодарна, чувствителна лира.
Колкото раждането им се протака,
все по-силна е моята фикс-идея:
Господи, нека внуци дочакам
и чрез тях нека пак да живея!
© Нина Чилиянска Всички права запазени
И понеже си ми другарче, ще ти дам мъдър съвет. Слагай поезията на второ място и се захващай с писането на детски приказки и композиране на весели песнички. А когато бандата внуци те измори, ние с Илко ще ги взимаме за да ги научим още от малки на всички музаверджалъци.
Да бъде!