Толкова ми е хубаво сега,
ако се разделя със тебе, ще умра.
Искам времето сега да спре,
за мъничко поне.
Потънали сме отново в тишината
и усещаме в сърцата си тъгата.
Скоро ще трябва да се разделим
и тъгата си да притаим.
Виждаш ми се по-красив от всякога.
Ще те видя ли отново някога?
Ще целуваш ли пак устните ми пламенно?
Или сърцето ти ще стане каменно?
Много се страхувам от раздялата,
при тази мисъл настръхвам цялата.
Но няма да мисля за това.
Ще мисля, че ми е хубаво сега!
© Таня Все права защищены
пожелавам ти никога повече да нямаш нужда от писане на стихове - разбери ме правилно