22.01.2009 г., 19:34

Искам времето да спре

866 0 4

Толкова ми е хубаво сега,

ако се разделя със тебе, ще умра.

Искам времето сега да спре,

за мъничко поне.

Потънали сме отново в тишината

и усещаме в сърцата си тъгата.

Скоро ще трябва да се разделим

и тъгата си да притаим.

Виждаш ми се по-красив от всякога.

Ще те видя ли отново някога?

Ще целуваш ли пак устните ми пламенно?

Или сърцето ти ще стане каменно?

Много се страхувам от раздялата,

при тази мисъл настръхвам цялата.

Но няма да мисля за това.

Ще мисля, че ми е хубаво сега!

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Таня Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • а си ми набор...
    пожелавам ти никога повече да нямаш нужда от писане на стихове - разбери ме правилно
  • Раздялата макар и страшна не е смъртоносна.И слава Богу!
  • Мда.
    Споделям мнението на Елмира.
    Наистина на лексикони бие малко, заради това, че не е изпипан.
    Мислим ти добро(чувствам се изхабен от постоянното му писане, така че вярвай в искреността на тези думи)
    (пиша го пак все пак)
    Наистина.
    И добре дошла в гетото
  • "Мило дневниче,..."

    Сега сериозно - иска оправяне. Бутни го този стих... Може да стане по-добре.
    Поздрав! И успех!

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....