Искам въздуха си с тебе да деля

насето_88 (Насето)
60 327

27 авг. 2009 г., 15:46

Поэзия

1388 0 5

До мен лежиш във тъмнината -

толкова близо, а всъщност далече.

Откакто те срещнах, я няма самотата

и аз не съм същата вече!

Като струна се изпъвам в твоите ръце,

докосваш ме и усещам, че ще полудея,

ти палиш огън в моето сърце

и сякаш без тебе не мога да живея.

Обичам допира на твоята кожа

и аромата на нашите слети тела.

Обичам главата си на рамото ти да сложа

и да потъваме двамата в нощта.

Избухна нещо помежду ни -

толкова бързо... неусетно дори,

излишни и празни са всичките думи,

ние можем да си говорим с очи.

Просто е... и толкова сложно!

Защо все така се получава?

Нима любовта е винаги невъзможна,

или нашата съдба е такава?

Страх ме е да си помисля дори,

че всичко може да е измама,

че с мене подло си играеш ти

и че върша грешка много голяма!

Наистина, не зная как да опиша

какво се случва със мене!

Знам само, че не мога да дишам,

ако въздуха си не деля със тебе!