Искам въздуха си с тебе да деля

насето_88 (Насето)
60 327

Aug 27, 2009, 3:46 PM

Poetry

1387 0 5

До мен лежиш във тъмнината -

толкова близо, а всъщност далече.

Откакто те срещнах, я няма самотата

и аз не съм същата вече!

Като струна се изпъвам в твоите ръце,

докосваш ме и усещам, че ще полудея,

ти палиш огън в моето сърце

и сякаш без тебе не мога да живея.

Обичам допира на твоята кожа

и аромата на нашите слети тела.

Обичам главата си на рамото ти да сложа

и да потъваме двамата в нощта.

Избухна нещо помежду ни -

толкова бързо... неусетно дори,

излишни и празни са всичките думи,

ние можем да си говорим с очи.

Просто е... и толкова сложно!

Защо все така се получава?

Нима любовта е винаги невъзможна,

или нашата съдба е такава?

Страх ме е да си помисля дори,

че всичко може да е измама,

че с мене подло си играеш ти

и че върша грешка много голяма!

Наистина, не зная как да опиша

какво се случва със мене!

Знам само, че не мога да дишам,

ако въздуха си не деля със тебе!

Please sign in with your account so you can comment and vote.