Искам въздуха си с тебе да деля
До мен лежиш във тъмнината -
толкова близо, а всъщност далече.
Откакто те срещнах, я няма самотата
и аз не съм същата вече!
Като струна се изпъвам в твоите ръце,
докосваш ме и усещам, че ще полудея,
ти палиш огън в моето сърце
и сякаш без тебе не мога да живея.
Обичам допира на твоята кожа
и аромата на нашите слети тела.
Обичам главата си на рамото ти да сложа
и да потъваме двамата в нощта.
Избухна нещо помежду ни -
толкова бързо... неусетно дори,
излишни и празни са всичките думи,
ние можем да си говорим с очи.
Просто е... и толкова сложно!
Защо все така се получава?
Нима любовта е винаги невъзможна,
или нашата съдба е такава?
Страх ме е да си помисля дори,
че всичко може да е измама,
че с мене подло си играеш ти
и че върша грешка много голяма!
Наистина, не зная как да опиша
какво се случва със мене!
Знам само, че не мога да дишам,
ако въздуха си не деля със тебе!
© Насето All rights reserved.
аз ще ти звънна, спок