Искаш ли да тръгнем без посока...

Искаш ли да тръгнем без посока. 

Ей така ‒ без път, без цел. 

Да оставим времето да реши 

на живота ни потока

дали, кога и накъде ще е поел. 

Искаш ли да тръгнем в неизвестното,

да бъде интересна всяка нова крачка,

да бъде важно само днешното,

а минало и утре да са само някаква закачка. 
 

Искаш ли да открием на света прекрасните чудатости. 

Без да ни е страх. 

Искаш ли да станем скитници, да правим пакости. 

Да се покрием целите с прах. 
 

Искаш ли ръката ми да хванеш.

Да усещаш моята сила, твоята пък аз.

И така, преливайки един в друг, 

да знаем, че всичко случва се в този час. 

Искаш ли съзнанието си да изчистим 

от всякакви тревоги, суета.

Да виждаме, да чувстваме, да мислим

за нас, като за малка част от вечността.