12 сент. 2007 г., 12:27
И далечна, и близка
до теб аз стоя
с черно-бели надежди
и с ранени крила.
Устремена нагоре
в небето, в безкрая,
аз мечтите пречупвам,
прогонвайки Рая.
Ти раняваш отново
без съвест, без свян,
ръба преминаваш,
оставайки сам. ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация