Искаш мен да раниш
И далечна, и близка
до теб аз стоя
с черно-бели надежди
и с ранени крила.
Устремена нагоре
в небето, в безкрая,
аз мечтите пречупвам,
прогонвайки Рая.
Ти раняваш отново
без съвест, без свян,
ръба преминаваш,
оставайки сам.
И нататък запътен,
с твойта гордост вървиш,
без дори да съзнаваш,
искаш мен да раниш...
до теб аз стоя
с черно-бели надежди
и с ранени крила.
Устремена нагоре
в небето, в безкрая,
аз мечтите пречупвам,
прогонвайки Рая.
Ти раняваш отново
без съвест, без свян,
ръба преминаваш,
оставайки сам.
И нататък запътен,
с твойта гордост вървиш,
без дори да съзнаваш,
искаш мен да раниш...
© Ледено-Студена Истина All rights reserved.
