Искаш спомена да запазиш, наште мечти,
как поглеждаш кристално в мойте очи,
виждайки в тях любовта си към мен,
щастливи как бяхме ден след ден.
Не тъжи за мен, съдбата решава,
не сбогувах се с теб и болката е голяма.
Душата прозрачна, не виждаш я ти,
прегръщам те силно - не чувстваш, нали?
Като перце съм лека, едва уловима,
с дъх те отпивам, ала за теб съм незрима.
Ангел ме чака, притворил очи,
в свят невидим с мен да отлети. ...