Искаш спомена да запазиш
Искаш спомена да запазиш, наште мечти,
как поглеждаш кристално в мойте очи,виждайки в тях любовта си към мен,
щастливи как бяхме ден след ден.
Не тъжи за мен, съдбата решава,
не сбогувах се с теб и болката е голяма.
Душата прозрачна, не виждаш я ти,
прегръщам те силно - не чувстваш, нали?
Като перце съм лека, едва уловима,
с дъх те отпивам, ала за теб съм незрима.
Ангел ме чака, притворил очи,
в свят невидим с мен да отлети.
Близо ще бъдем, сега съм далечна,
пак ще чувствам топлина ти вечна.
И нищо, че тръгвам, до теб ще ме има,
погледнеш ли звездите, там съм съзрима.
Спомена ще пазя, негасим, да гори,
сърцето заключено, за теб да тупти,
в свят от любов без тъга, без сълзи,
своето да браниш ли? Не! Остави!
© Нина Павлова All rights reserved.
