nerina (Нина Павлова)
38 144
14 oct 2007, 12:08

Искаш спомена да запазиш  

  Poesía
638 0 6
 

Искаш спомена да запазиш, наште мечти,

как поглеждаш  кристално в мойте очи,

виждайки в тях любовта си към  мен,

 щастливи как бяхме  ден след ден.


Не тъжи за мен, съдбата решава,

не сбогувах се с теб и болката е голяма.

Душата прозрачна, не виждаш я ти,

прегръщам те силно - не чувстваш, нали?

 

Като перце съм лека, едва уловима,

с дъх те отпивам, ала за теб съм незрима.   

Ангел ме чака, притворил очи,

 в свят невидим с мен да отлети.

 

Близо ще бъдем, сега съм  далечна,

пак ще чувствам топлина ти вечна.

И нищо, че тръгвам, до теб ще ме има,

погледнеш ли звездите, там съм съзрима.

 

Спомена ще пазя, негасим, да гори,

сърцето заключено, за теб да тупти,

 в свят от любов без тъга, без сълзи,

своето да браниш ли? Не! Остави!

     

© Нина Павлова Todos los derechos reservados

Свързани произведения
Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??