Shax (Никифор Никифоров)
70 397
13 окт. 2005 г., 09:51

Искра 

  Поэзия
981 0 4
От сблъсъка на лед и лава,
във друго време от това,
зароди се крехка, слаба,
тъжна, мъничка искра.

Останала сама в безкрая,
искрата мъничка угасна,
без нея сякаш пустошта
потъна в сянка черна, страшна.

Препускащ на жребец от дъжд,
Вятарът искрата вдигна,
повика пламъка с рев могъщ
и сред висините я издигна.

Сред небесния простор безкраен,
приседнала на облак бял,
искрата силата си върна,
огън мощно загорял.

И още шепнат си цветята,
как в друго време от това
бушувал огън в небесата,
изгарял цялата земя.

© Никифор Никифоров Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • На мен ми хареса!
  • Не се хваля, а се критикувам...Съвсем обективно повярвай ми
  • Ама си шемет...как сам си даваш коментар и си се хвалиш,поне ме разсмя наистина
  • Брей брей...Много хубаво стихотврение...Като изключим, че неуловимо някак ми убягва ритъма на места е доста хубаво, а и идеята е страхотна
Предложения
: ??:??