Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят...
Трепери тялото, тресе се
и търси някаква опора,
но след време се пречупи от умора.
Животът стана така далечен,
а човекът - глух за всяка песен.
Мъртва тишина обгърна душата,
скри се зората и нахлу тъмнината. ...