Искра
Догаря цигарата самотно в пепелника,
пламъкът заглъхва, потушен от сълзите,
остава само една-единствена искра,
чезне бавно и изгаря...
Приближава краят...
Трепери тялото, тресе се
и търси някаква опора,
но след време се пречупи от умора.
Животът стана така далечен,
а човекът - глух за всяка песен.
Мъртва тишина обгърна душата,
скри се зората и нахлу тъмнината.
Болезнено бе вече да диша,
пагубно за сърцето да мечтае.
Можеше само да ридае...
Отрони се най-тъжната сълза
и погълна лакомо последната искра.
Но човека не видя.
Остана само пепелта...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елена Все права защищены
