Oct 20, 2009, 12:38 PM

Искра 

  Poetry » Other
1064 0 3

Догаря цигарата самотно в пепелника, 

пламъкът заглъхва, потушен от сълзите, 

остава само една-единствена искра, 

чезне бавно и изгаря... 

 

Приближава краят... 

 

Трепери тялото, тресе се 

и търси някаква опора, 

но след време се пречупи от умора. 

Животът стана така далечен, 

а човекът - глух за всяка песен. 

 

Мъртва тишина обгърна душата, 

скри се зората и нахлу тъмнината. 

Болезнено бе вече да диша, 

пагубно за сърцето да мечтае. 

 

Можеше само да ридае... 

Отрони се най-тъжната сълза 

и погълна лакомо последната искра. 

Но човека не видя. 

 

Остана само пепелта...

© Елена All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??