Заслепявайки се от най-искрящата звезда, не можем да видим красотата в другите, по-малки звезди, стоейки на милиони километра по-далеч от
най-искрящата, но жадуващи за човешко око и място на небето. Когато човек ги зърне се превръщат в неговата най-силно искряща звезда.
В следващия момент човекът напуска съзнанието, осъзнавайки, че стои пред огледалото, взирайки се в своите искрящи очи, затворен в собственото си съзнание, жадувайки за величието, но не на звездите, а на луната, превръщаща се в новата му мечта.
© Kristiqna Pishieva Все права защищены