ИСКРИЦАТА КИПЯЩА

как се събужда страшен сън

докоснал те от жажда,

когато аз не съм отвън

огъня притихнал тя подклажда,

но викове покосяващи с гръм

улучили са ми едничката надежда,

когато пиша спокоен да съм

може би веднъж така поглежда,

човек щом намерил си е своя огън

как да отговоря когато се обажда,

в същия момент мълчащия от съня и от вън

звън отвъд реалното силно ни обгражда,

израсналия сутрин страшен шум

едно присъствие приятно те прегръща,

какво ли е събуждането в ръцете там

по-късно в преминалото ни ще връща,

от спомена притихнал бъди обладан

и привикван ще имаш голяма къща,

огромен като на прегръдката пазещия храм

и страници които да разгръща,

поколение поканено в собствен дом

и в теб подпряно ще гори свещта,

приела в горенето си уюта на заслон

който не само поканените в студени дни ще праща,

с топлината стреляща в срещите с не един

от прочелите искрицата кипяща.

Рашко Ив. Марков