5.05.2019 г., 22:01

Искрицата кипяща

540 0 0

ИСКРИЦАТА КИПЯЩА

 

 

как се събужда страшен сън

докоснал те от жажда,

когато аз не съм отвън

огъня притихнал тя подклажда,

но викове покосяващи с гръм

улучили са ми едничката надежда,

когато пиша спокоен да съм

може би веднъж така поглежда,

човек щом намерил си е своя огън

как да отговоря когато се обажда,

в същия момент мълчащия от съня и от вън

звън отвъд реалното силно ни обгражда,

израсналия сутрин страшен шум

едно присъствие приятно те прегръща,

какво ли е събуждането в ръцете там

по-късно в преминалото ни ще връща,

от спомена притихнал бъди обладан

и привикван ще имаш голяма къща,

огромен като на прегръдката пазещия храм

и страници които да разгръща,

поколение поканено в собствен дом

и в теб подпряно ще гори свещта,

приела в горенето си уюта на заслон

който не само поканените в студени дни ще праща,

с топлината стреляща в срещите с не един

от прочелите искрицата кипяща.

 

Рашко Ив. Марков

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Рашко Иванов Марков Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....