5 may 2019, 22:01

Искрицата кипяща

  Poesía
542 0 0

ИСКРИЦАТА КИПЯЩА

 

 

как се събужда страшен сън

докоснал те от жажда,

когато аз не съм отвън

огъня притихнал тя подклажда,

но викове покосяващи с гръм

улучили са ми едничката надежда,

когато пиша спокоен да съм

може би веднъж така поглежда,

човек щом намерил си е своя огън

как да отговоря когато се обажда,

в същия момент мълчащия от съня и от вън

звън отвъд реалното силно ни обгражда,

израсналия сутрин страшен шум

едно присъствие приятно те прегръща,

какво ли е събуждането в ръцете там

по-късно в преминалото ни ще връща,

от спомена притихнал бъди обладан

и привикван ще имаш голяма къща,

огромен като на прегръдката пазещия храм

и страници които да разгръща,

поколение поканено в собствен дом

и в теб подпряно ще гори свещта,

приела в горенето си уюта на заслон

който не само поканените в студени дни ще праща,

с топлината стреляща в срещите с не един

от прочелите искрицата кипяща.

 

Рашко Ив. Марков

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Рашко Иванов Марков Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...