За какво живееш?
За пари, богатства, слава и предмети?
За да трупаш и да бъдеш сам,
необичан и нещастен в скъпите си дрехи.
За какво сърцето ти ще бие,
щом любов не ще получиш?
Алчността доброто в тебе ще убие,
какво е щастие не ще научиш!
За кого ще дишаш, ще се смееш,
и кой ще вижда в тебе добротата?
За кого лицето ти ще грее като слънце
и кой ще трие от лицето ти тъгата?
Нима страхуваш се за любовта сърцето да отвориш?
Нима ранявано е и преди?
На мястото му зее страшна яма
и черни били са миналите дни.
Ала виждам късче истина
в дълбините на това сърце.
Сред страдания, сълзи и мъки
не успяло пътя си да избере.
Мисля, че се нуждае от редактиране. Ако някой има идеи и мнения, моля споделете с мен :)
© Теодора Кехайова Все права защищены