Nov 22, 2011, 11:05 PM

Истина

  Poetry » Other
1.4K 0 5

За какво живееш?
За пари, богатства, слава и предмети?
За да трупаш и да бъдеш сам, 
необичан и нещастен в скъпите си дрехи.

За какво сърцето ти ще бие,

щом любов не ще получиш?
Алчността доброто в тебе ще убие, 

какво е щастие не ще научиш!

За кого ще дишаш, ще се смееш,
и кой ще вижда в тебе добротата?
За кого лицето ти ще грее като слънце
и кой ще трие от лицето ти тъгата
?


Нима страхуваш се за любовта сърцето да отвориш?

Нима ранявано е и преди?
На мястото му зее страшна яма 

и черни били са миналите дни. 


Ала виждам късче истина 
в дълбините на това сърце.
Сред страдания, сълзи и мъки 
не успяло пътя си да избере.


Мисля, че се нуждае от редактиране. Ако някой има идеи и мнения, моля споделете с мен :) 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Теодора Кехайова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....