Непреходна е правдата божествена
и прелестна е светостта на истината.
…
На горската поляна край поточето,
в приветлива къщурка снежнобяла
живее бедно, скромно и почтено
едничка истина от болки помъдряла.
Красива истина ли? - людете шушукат.
Лъжата вижте, туй е красотата!
Натруфена с дантели от интриги,
а правдата - безлична в самотата.
Във времена суетни днес живеем,
ласкателства, помпозност са на мода.
Да хвалиш истината - старомодно,
сменена е човешката порода.
...
А горската полянка още пази
на истината къщата уютна,
в която скромна, истинска, онази -
притихнала красиво в дните смутни -
ще възцари човешката природа,
защото е божествено творение.
Ще пеят ангели красива ода
за истинното праведно знамение.
© Златка Чардакова Все права защищены