Несбъдната

Поэзия » Любовная

945 0 23

Насън се срещаме,

насън се любим.

Събуждам се

с усещане за грях.

А дните ми

несъмнали се губят –

далеч от мен

като река без бряг.

На мигове

разсичаме живота си.

Кълнем се,

че това е вечността.

А във сърцата ни

изстива огънят.

Измръзнала

си тръгва

любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

ПРИМАВЕРА (Татяна)

Все оценяваме, когато загубим. Нека сънят е топъл и да завърши със сбъдване! Комплименти за хубавия стих Еличка.

2009-01-11T01:41:32+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря на всички за съпреживяването, за искрените симпатии и за благопожеланията.
Но нека не забравяме, че това все пак е поезия.
Обич за вас!

2009-01-08T01:22:23+02:00
andrina_mark (Аэлла Вихрь-Харпиевна)

Понякога има и такива несъмнали мигове...
Хубав стих, Ели! Но вярвай, има и любов, която не змръзва...

2009-01-07T21:10:00+02:00
pavl64 (Павлина Петкова)

Желая ти любов на яве.
Не се отчайвай - зимата е време на депресии.
Изпий чаша вино и сгрей душата.
Не загасяй огъня.

2009-01-07T19:44:38+02:00
voda (Елица Ангелова)

Благодаря ви, че прочетохте, разбрахте и ме подкрепихте.
Приятели!

2009-01-07T19:12:57+02:00