24 февр. 2008 г., 07:57

Истини

1.7K 0 22

Аз не приемам чуждите истини,

няма да плача с немои сълзи.

Пътят в Сърцето е - иска ли питане...

Нека от собствени грешки боли.


 

После сама ще откривам съзвездия

и ще избирам радостни дни.

Няма да смятам, да правя разследване

или да търся чужди вини.


 

Стига съм тичала, зъбите стискайки.

Никой не вижда във мен херувим -

само човек, изживял свои истини.

Нито съм съдникът, ни подсъдим.


 

Аз съм Bодачът на своята Ладия,

ала забравям често това.

Тихо звънчето кънти и разпада се

всяка тревога в мойта душа…

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мария Радкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...