Истини
Аз не приемам чуждите истини,
няма да плача с немои сълзи.
Пътят в Сърцето е - иска ли питане...
Нека от собствени грешки боли.
После сама ще откривам съзвездия
и ще избирам радостни дни.
Няма да смятам, да правя разследване
или да търся чужди вини.
Стига съм тичала, зъбите стискайки.
Никой не вижда във мен херувим -
само човек, изживял свои истини.
Нито съм съдникът, ни подсъдим.
Аз съм Bодачът на своята Ладия,
ала забравям често това.
Тихо звънчето кънти и разпада се
всяка тревога в мойта душа…
© Мария Радкова All rights reserved.
