24.02.2008 г., 7:57

Истини

1.7K 0 22

Аз не приемам чуждите истини,

няма да плача с немои сълзи.

Пътят в Сърцето е - иска ли питане...

Нека от собствени грешки боли.


 

После сама ще откривам съзвездия

и ще избирам радостни дни.

Няма да смятам, да правя разследване

или да търся чужди вини.


 

Стига съм тичала, зъбите стискайки.

Никой не вижда във мен херувим -

само човек, изживял свои истини.

Нито съм съдникът, ни подсъдим.


 

Аз съм Bодачът на своята Ладия,

ала забравям често това.

Тихо звънчето кънти и разпада се

всяка тревога в мойта душа…

 

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мария Радкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...