19 февр. 2009 г., 22:35

Истините мои

1.1K 0 0
 

Дали в заблуда аз живях?

Нима чувствата свои приех за твои?

 

Дали пък не греша и всичко бе лъжа?

И ако е така, кога се случи това?

 

Нима не разбрах... а може би разбрах

и умишлено премълчах?

 

Пепелта събрах, мълчаливо изградих стена

и вградих съмненията свои.

 

С любовта, различна от привързаността,

аз достигнах до истините твои,

че трайни чувства няма.

 

Облак, два и тъмнина.

И след дъжда проливен

дъга от багри избистри небосвода...

 

И безвъзвратно истините мои той прие за свои.

Хаотичните дни отминаха

и чувства обновени

възкресиха любовта.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ме Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....