Истините мои
1.1K
0
0
Дали в заблуда аз живях?
Нима чувствата свои приех за твои?
Дали пък не греша и всичко бе лъжа?
И ако е така, кога се случи това?
Нима не разбрах... а може би разбрах
и умишлено премълчах?
Пепелта събрах, мълчаливо изградих стена
и вградих съмненията свои.
С любовта, различна от привързаността,
аз достигнах до истините твои,
че трайни чувства няма.
Облак, два и тъмнина.
И след дъжда проливен
дъга от багри избистри небосвода...
И безвъзвратно истините мои той прие за свои.
Хаотичните дни отминаха
и чувства обновени
възкресиха любовта.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
