Feb 19, 2009, 10:35 PM

Истините мои 

  Poetry » Love
785 0 0
 

Дали в заблуда аз живях?

Нима чувствата свои приех за твои?

 

Дали пък не греша и всичко бе лъжа?

И ако е така, кога се случи това?

 

Нима не разбрах... а може би разбрах

и умишлено премълчах?

 

Пепелта събрах, мълчаливо изградих стена

и вградих съмненията свои.

 

С любовта, различна от привързаността,

аз достигнах до истините твои,

че трайни чувства няма.

 

Облак, два и тъмнина.

И след дъжда проливен

дъга от багри избистри небосвода...

 

И безвъзвратно истините мои той прие за свои.

Хаотичните дни отминаха

и чувства обновени

възкресиха любовта.

© Ме All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??