Истините мои

Дали в заблуда аз живях?

Нима чувствата свои приех за твои?

Дали пък не греша и всичко бе лъжа?

И ако е така, кога се случи това?

Нима не разбрах... а може би разбрах

и умишлено премълчах?

Пепелта събрах, мълчаливо изградих стена

и вградих съмненията свои.

С любовта, различна от привързаността,

аз достигнах до истините твои,

че трайни чувства няма.

Облак, два и тъмнина.

И след дъжда проливен

дъга от багри избистри небосвода...

И безвъзвратно истините мои той прие за свои.

Хаотичните дни отминаха

и чувства обновени

възкресиха любовта.