Ето ме!

Пристъпвам бавно в храма на нощта,

облечена в илюзии и мъка.

Държа в ръката пламнала свещта

и нося ти последната заръка.

Ето ме!

Пред теб заставам истинска и гола,

тъй търсеща в свойта самота

и стонове се сипят на виола,

запълвайки отровна празнота.

Ето ме!

Погледът ти нежно ме пробожда,

все дирещ и намиращ, тъй студен

и всяка част от мене той обхожда,

но тялото ми прави го смутен.

Ето ме!

Вземи ме или... тръгвай,

аз няма да се променя за теб.

Но тръгнеш ли си... не се връщай.

Ти вече бе достатъчно свиреп.