Ето ме!
Пристъпвам бавно в храма на нощта,
облечена в илюзии и мъка.
Държа в ръката пламнала свещта
и нося ти последната заръка.
Ето ме!
Пред теб заставам истинска и гола,
тъй търсеща в свойта самота
и стонове се сипят на виола,
запълвайки отровна празнота.
Ето ме!
Погледът ти нежно ме пробожда, ...
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
Вход
Регистрация