Ето ме!
Пристъпвам бавно в храма на нощта,
облечена в илюзии и мъка.
Държа в ръката пламнала свещта
и нося ти последната заръка.
Ето ме!
Пред теб заставам истинска и гола,
тъй търсеща в свойта самота
и стонове се сипят на виола,
запълвайки отровна празнота.
Ето ме!
Погледът ти нежно ме пробожда, ...
Want to read more?
Join our community to get full access to all works and features.
Log in
Sign Up