Истинска
Колко много мечти нараних,
колко много любови прегазих.
В колко жадни очи не живях
и заспивах без обич по залез.
Пресушавах пенливи реки,
над пресъхнали кладенци плаках.
Колко болки сама причиних,
колко срещи дори не дочаках!
Всяка сметка си плащах сама
и сама си купувах вината.
Лесно влизах във чужди сърца...
Колко често намирах предателства!
Дълго търсех сама своя свят,
онзи, в който ще бъда различна.
Чак когато при тебе се спрях
лудостта ми престана да тича.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Йорданка Господинова Все права защищены
