15.08.2011 г., 0:17 ч.

Истинска 

  Поезия » Любовна
1136 0 25

Колко много мечти нараних,

колко много любови прегазих.

В колко жадни очи не живях

и заспивах без обич по залез.

 

Пресушавах пенливи реки,

над пресъхнали кладенци плаках.

Колко болки сама причиних,

колко срещи дори не дочаках!

 

Всяка сметка си плащах сама

и сама си купувах вината.

Лесно влизах във чужди сърца...

Колко често намирах предателства!

 

Дълго търсех сама своя свят,

онзи, в който ще бъда различна.

Чак когато при тебе се спрях

лудостта ми престана да тича.

© Йорданка Господинова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??