ditadita (Виктория Милчева)
41 86

25 февр. 2021 г., 08:41

Истински дом

Поэзия » Любовная

483 2 2

Злият дух ме души,

не мога да дишам.

Плаша се!

Текат сълзи,

кърви и пот...

Помогни ми,

Господи!

Сама отричам

жестокото предателство!

Ето моя въздух!

Каква е тази жестока,

човешка съдба?

Защо

постоянно са пълни

със сълзи очите?

Търся посока,

да удавя

моята тегоба,

да се почувствам

щастлива,

да срещна лъчите!

Ден след ден

събирам сили

от земята,

сама прекосявам

студените лавини.

Изкачвам върхове,

дишам

щастлива в гората,

изграждам

истински дом

с топли камини.

Автор: Виктория Милчева-Тори М

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Поэзия 5.7K 5.0

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Поэзия 4.4K 5.0

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Поэзия 5K 5.0

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Поэзия 4.8K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Поэзия 4.2K 5.0

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....