pastirkanaswetulki (Мария Панайотова)
850 16806
6 авг. 2022 г., 08:58  

Истински приятел 

  Поэзия » Для детей
485 9 20

С колата на детска градина

заведе ме татко веднъж.

Очите му също са сини,

а аз съм по-малкият мъж.

 

Там плачеше дребният Росен,

в полите на майка си скрит.

Задаваше плахо въпроси,

той с поглед в земята забит.

 

- Защо натъжи се, юначе! -

баща ми протегна ръка. 

- Когато си силен, не плачеш,

не тропаш ядосан с крака.

 

- Тъгува, че няма играчка! -

подадох му моята в миг. 

- Количката вчера му смачка

едно от момчетата с вик.

 

- Но с тази морето ще стигнем! -

към Росен обърнах се аз.

Той поглед приятелски вдигна:

- Ще тръгнем ли с теб за Бургас?

 

Усмихнал се, татко цъфтеше,

разбрах, че го правя щастлив.

Учител по всичко ми беше.

Усетих го с мен горделив,

 

че знае какво да научи

синчето си моят баща.

Разказах ви мъничка случка,

но с истински ценни неща.

 

© Мария Панайотова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Наденце, сърдечно ти благодаря и те моля да ме извиниш, че ти отговарям днес. Нека Божията майка е наша закрилница, мила!
  • Честит имен ден, Марийче! Благословена да си!
  • Важното е да е славно!
  • Мини, Боби, благодаря ви за съпричастността! Надявам се, че нещата вървят към оправяне, макар и по-бавно...
  • Скорошно оздравяване пожелавам, Мари! ❤
  • Бързо и трайно оздравяване, Мария, стискам палци миличка!
  • Имам здравословни проблеми със съпруга ми, затова не се появявам през последните дни, момичета.
    Благодаря ви, че сте тук! ❤️
  • Прекрасно е Мария, с много топли чувства си го писала, така ти е извирало от душата. Силно ме докосна! Бъди все така вдъхновена!
  • Хубаво стихче, Мари! Идвай и ти в Бургас!
    Поздрави!
  • Как хубаво си го казала! Ние, родителите, сме отговорни какво ще израсте след нас в децата ни. Ако сме успели да ги научим на доброта и ценности, не сме живели напразно!
    Прегръщам теб и денят ти, скъпа! ❤️
  • Урок по човечност... Такъв дефицит е
    човешкото в нашия свят.
    Добре е когато си тръгнат бащите
    след тях да расте доброта...

    Докосна и мен...
  • Благодаря, че сподели впечатлението си, Иване! Зарадва ме!
  • Силно вълнуващо и докосващо! Поздравления!
  • Силви, Светличка, много сте мили, благодаря, че уважихте с присъствие и коментар малкия ми герой! ❤️
  • Браво, Мари! Прочетох с удоволствие!
  • И моят татко беше от истинските, най-истинския. Напоследък са рядкост. Прегръщам те за напомнянето, Мария! 👨‍👦
  • Аз почти съм се ориентирала към тях, Пепи. Половин век съм писала само за възрастни, време е да обърна повече внимание на дечицата. Така ще им покажа и колко много ги обичам!
  • Да разказваш детски приказки в рими май ти е в кръвта! 🌻❤️
  • Боби, благодаря ти, че реагираш така спонтанно на това детско стихотворение!
  • Истинско и по детски чисто е, Мари! ❤🚙
Предложения
: ??:??