17 мар. 2009 г., 07:02

Истински щастлив

1.3K 0 3

 

Истински щастлив

 

Всяка сутрин изпреварвам

зората млада и детето й ден,

Макар че на порции спал съм

на болката огнена в плен!

 

Прекрасна е всяка тревичка,

и глътка и стъпка дори,

радват ме всеки и всичко,

макар че ме огън гори.

 

Безумно живея - до болка,

раждам се в чудото ден!

Боли ме, но аз не се трогвам

от болката огнена в мен.

 

Отпивам живота си бавно...

Дано тази  нощ да поспим -

с жената, с децата  изстрадали

и с новата доза - морфин...

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Десислава Вълова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • коментарът ми от 18-03-2009
    Малко предистория на написаното от мен: Братът на колежката претърпя тежка операция и мисля, че вече е безнадеждно. Той не може да спи без морфин. Трогна ме фактът, че аз постоянно "се оплаквам" от живота си - напрежение, безпаричие, криза, заеми, а той е ДОВОЛЕН, ПОВЯРВАЙТЕ - ЩАСТЛИВ. ОКОЛО НЕГО СА ДЕЦАТА МУ, БЛИЗКИТЕ МУ, РОДИТЕЛИТЕ МУ. ТОЙ НЯМА КАПКА ЗЛОБА КЪМ НАС - ЗДРАВИТЕ, ТОЙ Е ДУХОВИТ, ЗАБАВЕН И ПРЕКРАСЕН... ТОЙ Е ПРОСТО Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ...
  • на пръв прочит ми хареса
    ........................


    на ритъм го докарваш
    избегни повторението на :"болката огнена"

    последният куплет ми допада получил се е, само :
    "с жената, с децата изстрадали"
    събужда в мен различна , може би, от очакваната асоциация

    като цяло не разбрах какво искаш да кажеш... не че не си го ... обясних поне по три начина
    заглавието трябва ли да е в кавички? ...

  • ЗДРАВЕЙТЕ, МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА МИ НАПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ, ДОРИ И ДА НЕ ВИ ХАРЕСВА.
    НЕ СЕ ОБИЖДАМ, КОГАТО НЯКОЙ Е ИСКРЕН С МЕН. ЗНАМ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРОФЕСИОНАЛИСТ И ОБИЧАМ ГРАДИВНАТА КРИТИКА.

Выбор редактора

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...