17.03.2009 г., 7:02

Истински щастлив

1.3K 0 3

 

Истински щастлив

 

Всяка сутрин изпреварвам

зората млада и детето й ден,

Макар че на порции спал съм

на болката огнена в плен!

 

Прекрасна е всяка тревичка,

и глътка и стъпка дори,

радват ме всеки и всичко,

макар че ме огън гори.

 

Безумно живея - до болка,

раждам се в чудото ден!

Боли ме, но аз не се трогвам

от болката огнена в мен.

 

Отпивам живота си бавно...

Дано тази  нощ да поспим -

с жената, с децата  изстрадали

и с новата доза - морфин...

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Десислава Вълова Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • коментарът ми от 18-03-2009
    Малко предистория на написаното от мен: Братът на колежката претърпя тежка операция и мисля, че вече е безнадеждно. Той не може да спи без морфин. Трогна ме фактът, че аз постоянно "се оплаквам" от живота си - напрежение, безпаричие, криза, заеми, а той е ДОВОЛЕН, ПОВЯРВАЙТЕ - ЩАСТЛИВ. ОКОЛО НЕГО СА ДЕЦАТА МУ, БЛИЗКИТЕ МУ, РОДИТЕЛИТЕ МУ. ТОЙ НЯМА КАПКА ЗЛОБА КЪМ НАС - ЗДРАВИТЕ, ТОЙ Е ДУХОВИТ, ЗАБАВЕН И ПРЕКРАСЕН... ТОЙ Е ПРОСТО Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ...
  • на пръв прочит ми хареса
    ........................


    на ритъм го докарваш
    избегни повторението на :"болката огнена"

    последният куплет ми допада получил се е, само :
    "с жената, с децата изстрадали"
    събужда в мен различна , може би, от очакваната асоциация

    като цяло не разбрах какво искаш да кажеш... не че не си го ... обясних поне по три начина
    заглавието трябва ли да е в кавички? ...

  • ЗДРАВЕЙТЕ, МНОГО БИХ ИСКАЛА ДА МИ НАПИШЕТЕ КОМЕНТАРИ, ДОРИ И ДА НЕ ВИ ХАРЕСВА.
    НЕ СЕ ОБИЖДАМ, КОГАТО НЯКОЙ Е ИСКРЕН С МЕН. ЗНАМ, ЧЕ НЕ СЪМ ПРОФЕСИОНАЛИСТ И ОБИЧАМ ГРАДИВНАТА КРИТИКА.

Избор на редактора

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...