Истински щастлив
Всяка сутрин изпреварвам
зората млада и детето й ден,
Макар че на порции спал съм
на болката огнена в плен!
Прекрасна е всяка тревичка,
и глътка и стъпка дори,
радват ме всеки и всичко,
макар че ме огън гори.
Безумно живея - до болка,
раждам се в чудото ден!
Боли ме, но аз не се трогвам
от болката огнена в мен.
Отпивам живота си бавно...
Дано тази нощ да поспим -
с жената, с децата изстрадали
и с новата доза - морфин...
© Десислава Вълова Всички права запазени
Малко предистория на написаното от мен: Братът на колежката претърпя тежка операция и мисля, че вече е безнадеждно. Той не може да спи без морфин. Трогна ме фактът, че аз постоянно "се оплаквам" от живота си - напрежение, безпаричие, криза, заеми, а той е ДОВОЛЕН, ПОВЯРВАЙТЕ - ЩАСТЛИВ. ОКОЛО НЕГО СА ДЕЦАТА МУ, БЛИЗКИТЕ МУ, РОДИТЕЛИТЕ МУ. ТОЙ НЯМА КАПКА ЗЛОБА КЪМ НАС - ЗДРАВИТЕ, ТОЙ Е ДУХОВИТ, ЗАБАВЕН И ПРЕКРАСЕН... ТОЙ Е ПРОСТО Е ИСТИНСКИ ЩАСТЛИВ...