Истинско богатство.
По пътя стар и кълдъръмен
показа ми се накривен дувар
и входникът – самотен, тъмен,
останал бе той без другар.
А дънерът на кестена изсъхнал
бръшлян трънлив го бе обвил,
незнаен пътник, тук замръкнал,
забравил бях, къде съм се родил!
Приведен пред олтара входен,
побутнах лекичко врата една
и в двора опустял, но мил и роден,
седеше тихичко старицата – сама.
Очи изпити в миг се съживиха,
протегнаха се сбръчкани ръце
и в костелива обич ме обвиха,
аз коленичих, като мъничко дете.
Гърдите бабини, как се тресяха
във плач щастлив, на възхищение,
а устните тъй мило ми мълвяха –
ах чадо, чаках те със нетърпение!
И мисля си как тази наша среща
с обич истинска тук всичко съживи,
как буренът повехна, дворът светна
и някак си във миг се възроди!
Сега аз знам, че истинско богатство,
неизмеримото с човешка суета,
е да се върнеш в родното си място
с най-близките ти хора на света!
11.05.2015 г. Влад.Нед.
© Владислав Недялков Все права защищены