Истинско богатство.
Истинско богатство.
По пътя стар и кълдъръмен
показа ми се накривен дувар
и входникът – самотен, тъмен,
останал бе той без другар.
А дънерът на кестена изсъхнал
бръшлян трънлив го бе обвил,
незнаен пътник, тук замръкнал,
забравил бях, къде съм се родил!
Приведен пред олтара входен,
побутнах лекичко врата една
и в двора опустял, но мил и роден,
седеше тихичко старицата – сама.
Очи изпити в миг се съживиха,
протегнаха се сбръчкани ръце
и в костелива обич ме обвиха,
аз коленичих, като мъничко дете.
Гърдите бабини, как се тресяха
във плач щастлив, на възхищение,
а устните тъй мило ми мълвяха –
ах чадо, чаках те със нетърпение!
И мисля си как тази наша среща
с обич истинска тук всичко съживи,
как буренът повехна, дворът светна
и някак си във миг се възроди!
Сега аз знам, че истинско богатство,
неизмеримото с човешка суета,
е да се върнеш в родното си място
с най-близките ти хора на света!
11.05.2015 г. Влад.Нед.
© Владислав Недялков All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
!!!!!!!!!!!
-
Твоето откровение ме трогна и тази най-истинска обич към баба.Похвала!
-
Прекрасно посвещение и признание!
Просълзи ме ...
Няма по - голямо богатство от родното място и близките в него ... -
Трогна ме до болка това произведение,сякаш мен ме прегърна баба и дворът в миг оживя!Харесах и те поздравявам!
-
Много искрена обич лъха от всеки стих.
Поздрави! -
Браво много е чувствено.Много е хубаво. Поздрав.
-
Позволявам ти Рени и на свой ред те поздравявам за твоето!
Хубав ден от мен! -
Владиславе, силно и чудесно трогателно!
Позволи ми да цитирам откъс от моето "Там при мама и при татка" за да споделяйки по този начин усещането:
"..когато чуеш портичката малка да прихлопва,
и с бастуна дядо да потропва
Тогава знаеш - аз не съм сгрешила,
аз от тук съм се родила,
и това е стряхата ми родна, мила!" -
Благодаря ви - Стойне, Руми, Румяна, Анастасия, че се отбихте, че оценихте! Благодаря Ви, за изказаното мнение, за чувствеността и топлотата. Толкова приятелска, толкова добронамерена, страхотни сте!
Благодаря ти, Белла, знам че не е "възхитително", аз макар и да се стремя да е все по-добре и по-добре, съм реалист, един "лаик" в поезия, който просто се опитва да изрази чувствата си, понякога по-умело, друг не толкова! А изобщо не искам дори и да си помислям да се сравнявам с някого, от известните нам поети, защото аз не съм такъв, би било кощунство! Хубав ден от мен и запазете добрината в сърцата си, чувствеността си и поетичността си, която ме заплениха и ме накараха да съм тук сред Вас!
Хубав ден на всички от мен. -
"Сега аз знам, че истинско богатство...
е да се върнеш в родното си място
с най-близките ти хора на света!"
Аз не успях да се върна навреме...Поздравявам те! -
Просълзи ме, Влади!
Докосна една част от моето сърце, в която пазя най-съкровени чувства и спомени за моите баба и дядо! Поздравявам те най-сърдечно и ти пожелавам завинаги да запазиш това неизмеримо богатство! -
Написал си една забележителна творба, Владиславе!Творба изпълнена с много обич и чувство на признателност към тази, която е посветила част от живота си безрезервно на тебе! Много ме трогна срещата и най-вече прегръдката на баба ти.Образ, който ме накара да изтръпна:
"Очи изпити в миг се съживиха,
протегнаха се сбръчкани ръце
и в костелива обич ме обвиха,
аз коленичих като мъничко дете."
Поздравление за чудесно сътворената творба! Ведър ден! -
Благодаря ти, Младене!
Да наистина стихотворението е "повлияно" така да се каже от Дебеляновия стих, разбира се с уговорката, че аз търся себе си и своите изразни средства, а разбира се и от една скорошна среща с баба ми, да си е жива и здрава жената, която въпреки своите 83 год. изглежда достолепно, не като "старицата" в образа, но разбира се тя е "прототипа", така да се каже. Иначе си точен в коментарите си както винаги, свалям ти шапка! -
Браво, Владиславе! Великолепно произведение с много силно изживяно чувство. Сравнимо е с Димчовото "Да се завърнеш в бащината къща..."
Това бе първата ми асоциация. Честно споделям. Между двете стихотворения няма нищо общо освен силното чувство.
Разбрах, че си отгледан от баба си и тя ти е фактически майка. Дано не бъркам, но това е спонтанното ми вътрешно усещане. Поразителни са редовете:
"Приведен пред олтара входен,
побутнах лекичко врата една
и в двора опустял, но мил и роден
седеше тихичко старицата - сама.
Очи изпити в миг се съживиха,
протегнаха се сбръчкани ръце
и в костелива обич ме обвиха",
уникални и паметни!
Изпитал съм всичко това, Владиславе. Затова оценявам много високо
написаното.
Поздравление! Продължавай да пишеш все така възхитително!
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
