История за слон, художник и възрастно дете

3 июл. 2008 г., 09:21

Поэзия » Философская

1758 0 3

Бях две години на уроци по рисуване,
съвсем не истински художник,
когато на дванадесет, познайник със жестокото палуване,
не съвсем дете, помоли ме за нещо сложно...
Поиска слон да нарисувам.
А ни аз, ни то видели тям подобно чудо...
И започнах да умувам,
как малкия пораснал да остане неизмамен.
И нарисувах Дог - това, което зная.
Голям и страшен.
Два пъти увеличих размера и направих го с хобот, висок.
Тъй бях чувала, че трябва да е слонът...
Повярвахме си с младата душа:
- Вземи, това е твоят слон, красив е!
- Красив, същински звяр! Благодаря ти!
И нищо, че остана без опашка или бивни,
не бях видяла досега така...
Щастлив стопанин и усмихнат слон,
захапал кокал,
но по-истински от Африкански, Азиатски,
от всеки друг такъв.

История за слон, художник и възрастно дете

Свързани произведения

Комментарии

Предложения