R.Lesnik (Юлия Стоянова)
6 3
Jul 3, 2008, 9:21 AM

История за слон, художник и възрастно дете 

  Poetry » Phylosophy
2366 0 3
Бях две години на уроци по рисуване,
съвсем не истински художник,
когато на дванадесет, познайник със жестокото палуване,
не съвсем дете, помоли ме за нещо сложно...
Поиска слон да нарисувам.
А ни аз, ни то видели тям подобно чудо...
И започнах да умувам,
как малкия пораснал да остане неизмамен.
И нарисувах Дог - това, което зная.
Голям и страшен.
Два пъти увеличих размера и направих го с хобот, висок.
Тъй бях чувала, че трябва да е слонът...
Повярвахме си с младата душа:
- Вземи, това е твоят слон, красив е!
- Красив, същински звяр! Благодаря ти!
И нищо, че остана без опашка или бивни,
не бях видяла досега така...
Щастлив стопанин и усмихнат слон,
захапал кокал,
но по-истински от Африкански, Азиатски,
от всеки друг такъв.

© Юлия Стоянова All rights reserved.

Свързани произведения
Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??