История за слон, художник и възрастно дете
Бях две години на уроци по рисуване,
съвсем не истински художник,
когато на дванадесет, познайник със жестокото палуване,
не съвсем дете, помоли ме за нещо сложно...
Поиска слон да нарисувам.
А ни аз, ни то видели тям подобно чудо...
И започнах да умувам,
как малкия пораснал да остане неизмамен.
И нарисувах Дог - това, което зная.
Голям и страшен.
Два пъти увеличих размера и направих го с хобот, висок.
Тъй бях чувала, че трябва да е слонът...
Повярвахме си с младата душа:
- Вземи, това е твоят слон, красив е!
- Красив, същински звяр! Благодаря ти!
И нищо, че остана без опашка или бивни,
не бях видяла досега така...
Щастлив стопанин и усмихнат слон,
захапал кокал,
но по-истински от Африкански, Азиатски,
от всеки друг такъв.
съвсем не истински художник,
когато на дванадесет, познайник със жестокото палуване,
не съвсем дете, помоли ме за нещо сложно...
Поиска слон да нарисувам.
А ни аз, ни то видели тям подобно чудо...
И започнах да умувам,
как малкия пораснал да остане неизмамен.
И нарисувах Дог - това, което зная.
Голям и страшен.
Два пъти увеличих размера и направих го с хобот, висок.
Тъй бях чувала, че трябва да е слонът...
Повярвахме си с младата душа:
- Вземи, това е твоят слон, красив е!
- Красив, същински звяр! Благодаря ти!
И нищо, че остана без опашка или бивни,
не бях видяла досега така...
Щастлив стопанин и усмихнат слон,
захапал кокал,
но по-истински от Африкански, Азиатски,
от всеки друг такъв.
© Юлия Стоянова All rights reserved.
