Историята на една целувка

1 июн. 2007 г., 15:35

Поэзия

628 0 0

С всяка буква в мълчанието,
с всяка сълза в отмъщението
по едно сърце избухва
и по една река руква
от сълзи, мечти провалени,
от дни в страхове пропилени.
С всяка дума, написана сега,
завръща се по една мечта
от миналото безценно, старо.
По една целувка с право
завръща се и ми шепти,
на ухото ми тихо седи
и казва ми мило злобни думи:
"Нека продължава да те боли!
Заради твоите грешки сега
откупваш тройно греха!"
"Но аз не заслужавам това,
да потъна в тази сълза!
Достатъчно от нея получих
и нищо, наистина не сполучих.
Моля те, болката ми спри
и грешката ми ти прости!"
"Но тя не е една...
Затова ще страдаш от любовта!"
И целувката в ума ми влезна
и ето я така силна, омразна.
Миналото ми припомни гадно
и на мен ми стана жадно
за онези красиви, бели дни,
когато съществували са мечти!
Знаеше колко от това ме боли
и нарочно ми го причини!!
И аз видях усмивката му сладка,
докосвах косата му тъй гладка.
Прегръщах го и в тези очи
нямаше никакви сълзи!
Целувах го, докосвах го мило.
За него сърцето ми до сега е кървило!
И сега пак раните закървяха.
Пак заплакаха и силно заболяха...
Ръцете ми докосваха го... докосваха..
А спомените душата ми жигосваха...
И той за миг изчезна - ей така
и от него не остана и следа.
А аз с всичка сила закрещях,
че всички дни за теб изживях!
Крещях "МОЛЯ ТЕ! ВЪРНИ СЕ!
Моля те.. съвземи се...
Моля те... обичам те... не ме оставяй.
На спомена не ме предавай!"
Но целувката теб от ума ми изтри
и остави в мен да заръми.
Пак на ухото ми тихо се настани
и пак започна тихо да мълви:
"Боли те, нали? Плачеш, нали?
Не издържаш... но не спира да боли?
Съжалявам, че те заболя така,
но това е твоята съдба!
И без това той си тръгна.
Даже не те прегърна...
Но по-добре да го изтрия сега,
отколкото в тъга да те прокълна.
Не ми е леко, разбери,
защото и мен ме толкова боли.
Защото аз бях ваша, ваша бях!
А сега съм само спомен... пребледнях!
Сега за мен мечтаеш, нали, кажи?
Затова виждам, че сърцето ти тупти.
Ами кажи му го, де, кажи!!
Че го обичаш повече от всичките мечти
и заради него заряза живота дори.
Сега само заради него това продължи!"
"Не, нямам сили вече за това.
Споменът за мен в него остаря.
Сигурно не ме помни дори,
а ти ми говориш за съдби!
Той не ме обича вече така
и няма как да го променя!
Колкото и да му говоря,
просто каквото и да сторя,
нищо не се променя, разбери.
Няма какво да сторя... остави!"
"Ами аз ще му кажа тогава.
След като друго не става,
отивам при него сега.
Кажи ми само какво да му съобщя!"
Кажи му само това... само това:
"ОБИЧАМ ТЕ ПОВЕЧЕ ОТ ВСИЧКО НА СВЕТА!"
Целувката до теб долетяла да признае,
че моето сърце за тебе витае -
в небесата или в ада, не знам,
но сърцето ми е в огнен плам!
Отишла целувката до него и зашептяла
това, че за теб душата ми копняла.
А ти отговорил си й с тъга,
че не за мен ти е любовта.
Не аз съм любовта на твоите мечти.
Казал си й така, с такива очи,
че целувката пръснала се в сълзи
и с последни думи ти изкрещяла,
че за тебе била нейната вяра.
Имала за тебе надежда дори,
че още път с мен имаш да вървиш!
Така на мен нещо в ума ми загоря
и разбрах как целувката умря.
Отидох на прозореца и с тъга
започнах силно да крещя:
"СЪДБА, ВЯРВАХ В ТЕБ ПРЕДИ,
НО ЕТО, ВСИЧКО СЕ ПРОМЕНИ!
СЕГА ПРЕГРЪДКА ЩЕ ПОЛУЧА
И ПАК НЯМА ДА СПОЛУЧА!
ПРИЯТЕЛ МОЙ ЩЕ БЪДЕ
И НИЩО СТАРО НЯМА ДА СЕ ВЪРНЕ!
ТАКА ДО НЕГО ЩЕ ВЪРВЯ
И В СЪЩОТО ВРЕМЕ ЩЕ КЪРВЯ!
ЧЕ ПРИЯТЕЛКА СЪМ САМО
ЧЕ НЯМА МЕ НА НЕГОВОТО РАМО,
ЩЕ ГО ГЛЕДАМ В ТЕЗИ ОЧИ
И ОТ ТОВА САМО ЩЕ БОЛИ,
ЗАЩОТО УСТНИТЕ ЩЕ ГОВОРЯТ ТАКА,
НО ЦЕЛУВКАТА САМА НЕ МОГА ДА СЪТВОРЯ!
ЩЕ ГО ГЛЕДАМ С ПРАЗНИ ОЧИ,
ЗАЩОТО ЛЮБОВТА МИ ГИ ИЗПИ...
ЩЕ ГОВОРЯ С ДУМИ НАПРАЗНИ,
ЗАЩОТО УМА МИ Е С МИСЛИ НАКАЗНИ
ЗА НЕГО, ЗА ЛЮБОВТА НИ ПРЕДИ,
ЗА ВРЕМЕТО, КОГАТО ИМАХМЕ МЕЧТИ!"
И така всичко свърши,
Ти за мен просто забрави,
защото някой ден ще ме изтриеш
и нов път сам ще откриеш...
А аз ще те чакам тук сама.
Да, без лика ти във ума,
но целувката забрави
сърцето ми от болката да избави.
И сега умът не те помни,
а сърцето не може да те изгони...

Историята на една целувка

Свързани произведения

Комментарии

Предложения