Историята на една самота
Историята на една самота
Историята на една непоискана прошка...
Някога... някъде, където въздухът бе още неотровен, там, дето имаше любов,
там, където врабчетата бяха зелени...
там се роди самотата!
Тя беше малка пакостница и растеше щастлива, че все пак я има!
Тя ту се прокрадваше тихо във въздишка смутена, ту бягаше бясно далече...
Но ден подир ден тя порасна...
Изви се, извика, простена!!!
И там под усмивка смирена
тя силна душата обзема...
Тя силна душата отнема!!!
И там от омраза и страх окрилена,
от жажда за власт и пари заслепена,
тя себе си бавно и вечно отнема!
Отива си без обич, без страх... непростена!!!
Расти, самота!... щом си вярваш, бъди си щастлива!
Живей си, царувай, тъй грозна и сива!
И, знай, че за Теб, самота, се умира!
Помни, самота, да, от Теб се умира!
Граби и убивай... кой ли те спира!?
Загубвай със всяка победа фалшива!
Потъпквай, гази... безпощадна и дива!
Но не търси, самота, някой с Теб да умира!
..........................
Живей, самота, бъди си щастлива!
Аз искрено се моля за това!
И, да, аз сгреших... ти си адски красива!
Но ти, самота... си сама!!!
Историята на една непоискана прошка...
Някога... някъде, където въздухът бе още неотровен, там, дето имаше любов,
там, където врабчетата бяха зелени...
там се роди самотата!
Тя беше малка пакостница и растеше щастлива, че все пак я има!
Тя ту се прокрадваше тихо във въздишка смутена, ту бягаше бясно далече...
Но ден подир ден тя порасна...
Изви се, извика, простена!!!
И там под усмивка смирена
тя силна душата обзема...
Тя силна душата отнема!!!
И там от омраза и страх окрилена,
от жажда за власт и пари заслепена,
тя себе си бавно и вечно отнема!
Отива си без обич, без страх... непростена!!!
Расти, самота!... щом си вярваш, бъди си щастлива!
Живей си, царувай, тъй грозна и сива!
И, знай, че за Теб, самота, се умира!
Помни, самота, да, от Теб се умира!
Граби и убивай... кой ли те спира!?
Загубвай със всяка победа фалшива!
Потъпквай, гази... безпощадна и дива!
Но не търси, самота, някой с Теб да умира!
..........................
Живей, самота, бъди си щастлива!
Аз искрено се моля за това!
И, да, аз сгреших... ти си адски красива!
Но ти, самота... си сама!!!
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниела Иванова Все права защищены
