Историята на една самота
Историята на една непоискана прошка...
Някога... някъде, където въздухът бе още неотровен, там, дето имаше любов,
там, където врабчетата бяха зелени...
там се роди самотата!
Тя беше малка пакостница и растеше щастлива, че все пак я има!
Тя ту се прокрадваше тихо във въздишка смутена, ту бягаше бясно далече...
Но ден подир ден тя порасна...
Изви се, извика, простена!!!
И там под усмивка смирена
тя силна душата обзема...
Тя силна душата отнема!!! ...